Камък по камък за едно по-добро "Молитвено наследство"
Аудио поучение:
Философският и езически корен на учението за предопределението - 1 част
Ако всичко е решено и определено, защо ни е да правим каквото и да е? Тази философия и демонична крепост цели обезсилването на човешката воля да избира и решава. Така хората стават по-лесно манипулирани и до голяма степен затъпени, за да понасят последствията от неправилните и престъпни политики на случващото се около тях, защото си казват: "Така ни е било писано."
Английският писател Джон льо Каре, казва: "Късметът е просто друга дума за съдба … или си градиш сам своята собствена, или си прецакан". Идеята за "късмета" е много комфортна в средата на идеята за предопределението, защото е заложен в безсмисленото изживяване на живота, без правото на избор да променяш ситуации и обстоятелства.
Всички тези термини, като: орис, съдба, участ, предопределение, носят до идеята, че Бог е хвърлил жребии за съдбата на хората, която те не мога да променят. Именно тази философия приютява схващанията за шанс и случайност. С други думи: ти си щастлив, ако имаш късмета и шанса, да си бил избран от Бога да бъдеш такъв.
Библията ясно и категорично се противопоставя срещу подобни идеи:
Eзекил 3:18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
Eзекил 3:19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
Изборите на човека са важна част от неговите пътища. Човек жъне това, което посял, а не това, което му е писано в съдбата. Ако Бог каже, че беззаконника, ще умре, това не е съдба, а следствие от неговото безбожно поведение, но ако той избере промяната на поведението си, той променя статута си.
В корана се казва: Küçük büyük herşey satır satır (yazılı)dır. (Kamer Suresi, 53) - "Малкото и голямото (всичко), ред по ред е записано в книгата (на съдбата)."
Няма нищо, което да ти се случва и то да не е предварително предопределено. Когато казвам, че учението за калвинизма не започва с Калвин, а с езически вярвания, аз не пренебрегвам и факта, че целият ислям, както и Калвинизма лежат на платформата на идеята за съдба.
Всичко, което се случва в ислямският свят е обяснено с идентични обяснения, с които калвинистите обясняват учението за предопределението. Статута на жената в ислямските страни е съдба, ролята на джихатите е съдба, терористичните атентати са съдба, абортите са съдба, полигамията е съдба. Докато библията отрежда някои обстоятелства да са такива каквито са, заради греха ни или този на родителите ни, то учението за предопределението отмахва тази причина да се дължи на друго, освен на решенията на Бога.
Наличието на зло според тази философия е заложено в съдбата. Хитлер, Сталин и Саддам Хюсеин, са само "закоравени" от Бога хора. Според учението за предопределението, те не са можели да постъпят различно от това, което Бог ги е програмирал. Калвинизма твърди, че Бог избира и убиеца и жертвата. Убиецът няма оправдание, дори и да не е можел да постъпи различно от отреденото за него, а жертвата трябва да се примири пред съдбата.
следва...
Сунай Маджуров
Пророчески времена и сезони
Матей 16:19. Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Лично аз вярвам, че не съществува време, което да не е пророческо. Искам да споделя част от мислите си, които са породени от личен опит и преживявания с Духа. Мисля, че ако чете внимателно това послание, ще се убедите, че то е лично за вас. Както казах, всяко време е пророческо. Разбира се, това не е убеждение което съм имал от встъпването си в служение на Бога. Всъщност нека си го кажем, всеки, който започва служение, започва неподготвен! Много от нас изпадаме в истерия, когато видим служител да сбърка, като че ли е имунизиран. Напротив, ние като служители също растем и се учим. Друг е въпроса, че ако не се поучим и повтаряме грешките или не обърнем внимание на знаците и сигналите, които Духът на Бога дава, тогава става така нареченото голямо падение. Наблюдавайки течението на Духа и какво това течение разбутва, причинява, премества и пренасочва в убежденията на тялото Христово, аз не мога да не констатирам, че това време е не само пророческо, но и с голям пророчески интензитет. Разбира се, понякога този факт остава скрит от нашите очи, защото се впускаме в служение и взаимоотношения на принципа на автопилотиране. Тогава загубили фокуса от Исус и Неговата воля, ние ставаме податливи, уязвими, лабилни и слаби пред хитростите на врага. В такива моменти, ние сме способни да приемем пеенето за хваление, изобличението за осъждение, а греха като грешка. Казваме си: "Какво пък толкова? Така или иначе това е време, в което не се случва нищо особено".
Защо всяко време е важно?
Пророческите сезони се делят на две: такива, в които се случват много интензивни и динамично явни движения на Духа и такива, в които липсата на осезаемо присъствие е превзето от машинални, банални и пацифични настроения. Липсата на движение е движение! Липсата на интензитет е интензивно наличие на бездействие. Липсата на съживление е наличие на утопия и духовна апатия. Липсата на видение е наличие на болест в очите на пророка. Ние сме поколение, което не бива да пропуска да изживява времената си, като такива, в които Бог действа, така че, Той да не може да го прави. Бог работи и говори през цялото време.
Пророческите хора и времената!
Казвам всичко това, защото ако пропускаме значението на времето, ние пропускаме и възможността да се възползваме от него. Аз лично усещам, че пророческите хора са нападнати от сън, който е вкарал греха в техният живот и то така интерпретиран, че пророческите ходатаи, молители и стражи, да считат себе си за будни и трезвени. Това е пророческо време, защото е време на заблуда. Ако проследите библейските истории, вие ще видите, че това е време, в което врагът събира сили и възстановява позиции.
Липсата на действие и времената!
Тъй като е ценно време (ще разберем това, едва когато легнем за последните си часове за този свят), ние трябва да раздвижим себе си, дори ако трябва насилено.
Матей 11:12 А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство бива насилвано и насилници го грабват.
Думата 'грабват' използвана тук е гръцката дума (харпадзо), която означава: сграбчвам алчно, отвличам насила, изтръгвам, нападам, отнемам.
Липсата на движението на Бога не е липса на воля и желание от страна на Бога да действа, а е наличие на крадец, който ни е заслепил за силата и правото на воюване. Царството на Бога е тук! Но то е узурпирано!
Ето какво казва българският тълковен речник за думата узурпирам:
1. Какво. Заграбвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия. Узурпирам властта без избори. Узурпирам директорското място.
2. Разг. Ирон. Кого. Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други. Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.
Синонимите на тази дума са: заграбвам, обсебвам, завладявам, турям ръка, открадвам, присвоявам, вземам.
Христос дава ясно определение за узурпатора.
Йоан 10:10. Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
Исус го нарича крадец. Какво краде крадеца? Всичко!!!
Той може да ти отнеме всичко! Не казвай на крака съм.
1 Коринтяни 10:12. Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
Как да привлечеш сезоните на Бога?
Много често ние си казваме: "Нека да става, каквото Бог е решил". Нека да ви кажа нещо... Дори и Бог да реши нещо, ако ние не съдействаме за изпълнението на волята Му, ние пропускаме узурпатора да краде съдби, времена, сезони, дарове, живота, мира, призиви и приятелства.
Ако искате да променяте времената, променете себе си! Всяко време е такова, каквито са и хората на това време. Ако ние сме страхливи, това ще доведе времена на потисничество и страх. Ако ние сме завистливи, това ще донесе времена на разделения и спорове. Ако ние сме непростителни, това ще доведе до времена на огорчения и разочарования. Ние определяме времената, чрез състоянията на сърцата си. Ако искаме различни времена, трябва да станем различни хора. Ако преминаваме през пророчески времена, но спрем да бъдем пророчески и с изострени сетива, пропускаме пророческите сезони.
Самуил искаше да промени времената за Израел и знаеше, че за да се постигне това, трябва да се промени климата в сърцето на бъдещият цар.
1 Царе 10:6. Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух ще дойде върху теб и ти ще пророкуваш с тях и ще се обърнеш в друг човек.
Всички не могат да бъдат апостоли и пророци, но всички трябва да бъдем пророчески ориентирани. Пророческата ориентация е довеждането на ума до състояние на близост с Бога. Дори свидетелството за Исус е с кооперацията на пророческият дух.
Откровение 19:10. Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и с братята ти, които имат Исусовото свидетелство. Поклони се на Бога; защото Исусовото свидетелство е духът на пророчеството.
Ако станем пророчески, а трябва, ние ще успеем да осъзнаваме, разбираме, схващаме и се възползваме от времената, като променяме себе си и следователно и тяхното предназначение. Това могат да бъдат времена, каквито ние искаме!
Деяния 3:19. Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа
Както се вижда от думите на апостол Петър, всяка реакция на земно ниво действа за изливането на различните сезони от небето.
Какви са времената, които живееш? Те могат да бъдат различни! Аз мога да променя климата около себе си. Аз съм Божият партньор на земята. Аз няма да чакам да се случи нещо, аз ще го предизвикам. Аз няма да чакам Бог да ми каже да изляза от греха, аз ще изляза, защото знам че е грях. Аз няма да мълча, когато Божието име се петни, аз ще защитя евангелието. Аз няма да чакам съживление, аз ще го предизвикам. Аз съм съживлението на Бога на тази земя!
Сунай Маджуров
Запази най-важните неща, а ненужните изхвърляй, това е време на война!
Това е време, в което приятелства, връзки и взаимоотношения са подложени на тест. Каквото и да става, не допускайте огорчение! Огорчението, ще ви вкара в тунела на разочарованието, който води до ямата на самосъжалението. Самосъжалението е вода върху горящият ви дар и ще угаси дара и пламъка ви по Бога. Сега е време да станете разширени от Духа на Бога и да прощавате с бърза и незабавна любов. Дарът ви няма да ви помогне. Призивът ви ще бъде зает със самосъхранението си. Разчитайте на връзката си с Бога, посредством молитва и общение с Духа. Без значение, колко сте зле, започнете да виждате перспективата на Божията съдба за вас. Времето е тежко! Преценявам го с това, на което сме подложени, като семейство и служение. Веднъж Духът на Бога ми каза, че ще ми дава да усещам нещата, които се задават за цялата нация. Исус каза: "Мен гонеха и вас, ще гонят." Това, което се случи на Исус, по-късно се случи на останалите. Бог често предава нещата да бъдат усетени от служители, за да може да го задействат да грабнете тръбата. Чуйте ме, запазете себе си в близост до Бога! Застанете на сигурно място и не лавирайте рискувайки връзките си с Бога и вашите приятели! Бъдете търпеливи един към друг, защото дявола харчи нашето търпение, за да ни купува робство. Застанете заедно с мен и за мен в молитва. Бъдете бдителни, да не би ремата на сатана да се посее в сърцето ви. Не слушайте клюки, не давайте място на сърдене, както направи Каин, не позволявайте на дявола да вземе не добре изказаната дума на ваш близък и да ви я показва като обида. Бъди широк! Бъди зрял! Повече от всичко що пазиш, запази сърцето си в любовта на Бога! С. Маджуров
Душата на пророческият човек
В душата не всеки пророчески ориентиран вярващ, трябва да задухат няколко северни и няколко южни ветрове. Северните, ще го издигнат, а южните ще го смирят. Сърцето му, трябва да се разшири за лавината от Божията любов, която да предаде на останалите. За него не съществуват формули да чува Бога, той е ангажиран да обича и разкрива - както себе си, така и тайните на другите. В душата му копаят остри лопати, които отнемат пръстта - пласт по пласт, слой по слой. Той търпи всеки път, когато инструмента разрязва, защото иска да бъде достигната дълбочината на душата му.
Той не е загрижен, че стои бос между своите. Той оставя жена си и децата си в сигурен стан и потегля на битка. В очите му не се чете страх, докато душата му стене. Когато го е страх, той точи стрелите си. Той язди опитни и военни коне. Врагът не вижда нищо друго, освен очите му, защото е въоръжен с тежки доспехи. Той е открит със слабостта си. Спи спокойно всред свои, без да трепне от предателска намеса. Не се тревожи за битката, защото не обича живота, след като има непревзета земя. Издига големи кули и строи високи стълби, които да постави върху вражеските стени. Упорит е заради тези, които иска да избави.
Думите му са разбъркани, за да бъдат разбрани само от търсещите значението им. Празнува гол до кръста. Пие виното със силен смях в устата си. Разхожда се, без да е сресал косата си. Купува всяка чаша вода. Познава пустинята, защото това е родното му място. Стои далеч от търговските кервани. Познава знаците на слънцето денем и тези на луната нощем. Купува брашно и масло само от вдовици. Прегръща децата и заради тях ляга и по земята. Вдига ги на ръце и казва: "Красиви сте".
Пази сърцето си от непознати и го разкрива пред малцина. Името му е познато по улиците, но сърцето му е тайно - Бог познава мислите му. Праща пощенските гълъби, за да възвести победите си. Танцува със страст. Музиката е душата му, звук на цигулка, която вие за всички, които искат да бъдат избавени от него. Пленява успешно, ако преди това е бил пленен от любовта на Бога. Силата му е в сърцето, думите му са редки и скъпи. Дали е радостен или тъжен са въпросите, които хората задават около него.
Радва душата на бездомната поклонничка. Поръчва и храна от далеч. Посещава болните и предава и сърце и думи. В мълчанието си крещи. Прехвърля товара на пътника върху своя добитък и продължава пеша. От своя мех пръв дава да отпие на възрастния. Не се клати след битка. Не позволява на болката да се изписва по лицето му, когато привързват раните му. Преглежда си щетите с желание за следващата битка. Храни своите с отправен поглед в очите им, защото не иска да предаде храната без любов.
Сунай Маджуров
Разхвърлени мисли
Уау! Какъв живот само, толкова много сълзи. Толкова много мечти! Господи, благодаря ти за всеки миг на щастие в живота си. Не искам! Не искам да съм просто по течението, аз не съм проект на някого Исус - аз съм главният проект в Твоите очи. Признавам си, че не съм подготвен за всичко, което ми се случва, но едно е сигурно - всичко, което ми се случва ме подготвя. Е, за какво не знам всичко? Ами аз не съм от тези, които разбират от всичко. От една страна умората, от друга страна желанието да бягаш и да прескачаш хора и локви. Толкова бърз живот, а толкова много преживявания на бавен кадър. Смешно и тъжно! Видения и изпитания! Рани и масло! Вино и косите на покланяща се жена. Четеш и не знаеш, а аз пиша и не знам. Исус, Ти знаеш всичко!
Закъснял автобус. Купен билет. Обида и зависимости. Кой, кога, къде и защо?! Нужно ли е?! Да или не!? Посрещат те на летището, а ти не можеш да си позволиш да плачеш, правиш го чак когато се увериш, че си сам. Ще преобърна света. Мога да свия китката на врага, ако обичам пленниците. Не ме интересува нищо извън същността на смисъла. Поклон и обратно назад. Мога да преодолея и ще го докажа. По-топъл сезон, а толкова студено време.
Какъв имидж?! Тик-так-тик-так! Бързай, остави ги! Не се моли така, запази усмивката. Разпали нивите, разтвори книгата и виж. Пророк минава, разпукани са щерните. Смъртта те следва, а ти дори не следваш живота. Махни ми с ръка, не се прави на твърд. Дори брегът понякога се преодолява от многото вода. Престани да задържаш в себе си любов, изгони гостите. Изтощен ли ти е гласът?! Пей, когато си сам. Раздели незаслуженото.
Недейте погребва младите хора, те не са мъртви - временно спят. Тази болест не е смъртоносна, наближава четвъртият ден! Харесва ми да пиша така - разхвърлено. Аз съм сеяч, аз хвърлям в нивата. Намери го! Търси го! Разреши пъзела на своят живот. Колкото и да ме молиш да сляза при теб, аз просто няма да го направя - ти се изкачи. Гледката тук е пророчески красива. Синя трева, златни цветя, огнени коне, усмихнат лъв, весели звезди. Не се предавай! Къде ми е тръбата имам нова мелодия?! Колко много минувачи само, спри се в ъгъла на булеварда, разгледай безличните. Нека си тече кръвта. Отмени последната уговорка, направи го по-късно - имай време за капките дъжд.
Колко струва този шал? Искам да проповядвам, аз дишам, когато думите летят, когато копието намери сърце. Наслаждавам се на въпросите, не търся скритите отговори. Претеглени диаманти, познати улици. Исая или Еремия, чии са тези сълзи? Кой го е грижа за бедният? Далечни хълмове, близка порта. Добри спомени. Гъвкава мисъл. Излез от обяснимото. Обичай!
Подредено сърце, разхвърлени мисли!
Сунай Маджуров
ПРОРОКЪТ СЪС СКЪСАНАТА ОБУВКА
Реших да ви напиша това писмо, понеже съм била неведнъж докосвана от Святия Дух на Бога чрез Вас и Вашето служение и ставайки свидетел на смешните обвинения, които някои хора без капака свян ви отправиха във “Facebook”, страшно ми се прииска да Ви насърча.
Никога няма да забравя когато за пръв път влязох в евангелска църква! Това беше АРЦ “Дом на пробив”, където тогава Вие проповядвахте. Усетих се така, сякаш лично Бог ми говореше през Вашата уста и тия думи като живи въгленчета падаха в сърцето ми и стопиха леда и цялото зло в него. Те нарисуваха пред очите ми един напълно нов, един напълно непознат за мене свят и ми вдъхнаха смелост да премина граничната му бразда и да продължа напред в неговата необятност с вяра в моя Господ Исус Христос.
Няколко месеца по-късно Вие отново посетихте нашата църква. Точно тогава аз имах сериозни финансови проблеми – историята ми сигурно ще се стори смешна на някои напудрени от религията хора. Бях без никакви пари, обувките ми бяха скъсани, чувствах се малка, жалка и незначителна. Нали разбирате сега защо ме беше срам да се появя така в църквата? Изглеждах съвсем окаяна, като човек, който не може да направи нищо за другите, а да не говорим пък за самия Бог.
Не зная как съм се престрашила да отида в събранието. И там изведнъж всичко се преобрази. Вие говорехте така разпалено, че аз забравих за себе си и за проблемите си. Помня как в очите ми изглеждахте като свистящ във въздуха меч, който Бог размахва от небесата. И нямаше нещо под тия небеса, което можеше да му устои. Тогава ненадейно погледът ми се закова във Вашите обувки. Взрях се и с очудване забелязях, че едната от тях беше скъсана.
Може би повечето трудно биха ме разбрали, но за мен тая скъсана обувка означаваше МНОГО в онзи ден. Без да познавам Вас и семейството Ви, някак отведнъж ви обикнах. Станахте близки на сърцето ми. РАЗБРАХ, ЧЕ ДОРИ БОС ЩЕ ТРЪГНЕТЕ ДА СПАСЯВАТЕ ХОРА. Разбрах, че съвсем не съм малка и незначителна. Че думите ми, напоени с Духа, могат да обърнат село, квартал, град – а защо не и света?!
Този ден беше животопроменящ за мен.
Не знам дали Ви е тежко сега, обаче със сигурност знам, че може да сте всичко друго, само не и лъжепророк. Сърцето Ви е толкова горещо и изпълнено с любов! Бог неведнъж Ви избира и Ви праща при мен, за да я почувствам и аз – Неговата любов. Неговата надежда. Неговата вяра. Неговата сила...
Знаете ли, когато ми се случи да падна понякога, аз винаги си спомням за скъсаната обувка. Сега вече усещам как Бог говори и на мен и в трудни ситуации го прави точно чрез нея...
Бъдете благословен и снизходителен към невиждащите! Те не искат да прогледнат, ала не им се сърдете – нима не са по-болни наистина от слепци? Защото е цял ад да си изпълнен със завист и със злоба.
Ще се моля очите им да се отворят.
И нека Бог има милост над тях...
Ирина Лазарова
Редакция: Ангел Ангелов
Колко е часът?
Часът е 4:22, предстои ми тежък ден... Имам всички основания да предпочета съня, но не мога. С умът си знам, какво трябва да направя, но нали знаете за моментите, в които сърцето е по-силно от аргументите? Нали знаете за моментите, които предпочитате да бъдете безумни? Нали знаете за моментите, в които искате да пишете, дори без да знаете за какво? Просто знаете, че има нещо, което трябва да излезе, дори и това да е нелогично и безумно. Часът е 4:25, предстои ми тежък ден...
Мисля си по тези дни, колко малко от Бога сме доловили, а толкова много смятаме, че знаем. Хайде знаете за какво говоря... Мисля, че трябва да разберем, че духовността не е в многото знания и думи, а в Гласа Му. Бог не ни кара да се чувстваме силни посредством думите си, а посредством силата на гласа Си. Мисля си, че Господ и за прости неща да говори, това отново ще бъде достатъчно, за да ни накара да тръгнем, дори и да не знаем къде ще пристигнем. Часът е 4:31, предстои ми тежък ден...
И вие ли като мен сте запленен от властта на Бога, когато Той "крещи" докато мълчи? Най-важните неща, които някога ще чуете от Бога, ще ги чуете в преживяванията на сърцето си. Ще разбираш, че е Той и няма да можеш да си го обясниш. Знаете ли какво? Трябва повече да живеем и по-малко да можем да обясняваме. Такъв трябва да е истинският живот. Ако Исус е твоят живот, то как да го обясниш?! Мислите ли, че Йоан би могъл да ви обясни, какво е чувал докато е положил главата си на гърдите на Исус? Мислите ли, че Исая може да обясни, какво е почувствал, докато топлата жар е докоснала устата му?! Понякога ми е странно, че с лека ръка обясняваме Бог от амвона. Часът е 4:40, предстои ми тежък ден...
Мислите ли, че Давид може да обясни, как камъкът от прашката му е съборил Голиат? Мислите ли, че Естир може да обясни смелостта да влезе при Царя? Колкото повече способност да обяснява има един човек, толкова по-малко започвам да му вярвам. Не са ли странни свидетелствата на Павел пред царе и първенци? Той казва:
Деяния 22:11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
Попитайте Павел, какво е видял по пътя, докато са го водели в Дамаск. Изгубиш ли зрението си от Божията светлина и слава, не престава ли моята способност да видя нещо друго, освен славата Му? Часът е 4:46, предстои ми тежък ден...
Сега разбирам "горкият" Павел, който е опростял в говоренето си:
2Кор 11:6 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.
Интересен стих, нали? Оказва се, че апостола е показвал, какво иска да каже без думи. Понеже думите все някога свършват. Това ли трябва да е висшата форма на духовност - да показваш думите си? Хайде покажи ми думите: "Аз обичам Господ". По-трудно е, нали? Какво е нашето служение? Показваме или говорим? Казвам ви, часът е 4:50, предстои ми тежък ден...
Господ е велик! Милостта Му трае до века! Спрете да обяснявате! Живейте! Как да обясня милостта Му? Как? Как да покажа само чрез смях радостта си от любовта Му, след като сърцето ми умее да се смее много по-дълбоко от лицето ми? Пророчески дрънканици, нали? Посмейте се! Когато сърцето ти е преплетени пътища, по-които постоянно преминават пратени от Бога откровения, трудно би могъл да им бъдеш регулировчик. Но да не мислите, че ми пука, дали ме разбирате или някой тук е загрижен, какво пише?! Аз каквото и да пиша, ако гласът го няма не е ли напразно? Гласът Му е невероятен! Гласът Му! Часът е 4:55, предстоеше ми тежък ден...
Аз съм уникално създание. Ти не приличаш на мен. Аз съм особен! Аз съм подредената бъркотия на Бога. Поученията ми няма да те водят до разбирането, а до умствената капитулация. Аз не съм учител, просто съм до Учителя. Не ме интересува образованието ти в Духа, вълнува ме продължаваш или не.
Мисля, че понякога е полезно да се правя на "лудият" Давид, за да вляза във умът ви и да ви лиша и вас от него! Разшири се! И престанете да ми говорите за мислещи хора, до които Бог се докоснал. Не виждате ли, че сме привлечени от любовта Му, и не можем да се усетим дори? Горките ние, с толкова големи глави, а толкова малко сърца.
И така, часът е просто 5:03. Свери си часовника...
Сунай Маджуров
В памет на моята приятелка Бони!
Здравейте, аз се казвам Сунай и съм приятел на Бони.
Когато последният път говорехме с Бони, това беше нещото, което тя харесваше в нашите взаимоотношения - че заедно с това да бъда нейният пастор, ние бяхме и приятели.
Излишно е да кажа, колко много обичах Бони, и не само аз, а всички, които имахме възможност да виждаме усмивката на Бони. Аз винаги ще бъда благодарен на Бога, за това, че ме срещна с Бони. Да познаваш Бони, за мен беше като да познаваш едно цяло поколение, което е гладно и жадно за Бог. През последните две седмици, Бони беше и остава да бъде най-голямото откровение, което някога съм получавал.
Бони, започна една война, която дълго след нейното качване на огнените колесници, ще продължи да ни вълнува. Тя започна и се оттегли с достойнство и пълна смелост. Тя смело въртя меча на Духа и получи заслужената свобода. Сигурен съм, че бисерните порти в небето са се отворили широко за Бони, и че сам Исус я е посрещнал.
Днес, Бони има възможност да говори с любимите си библейски герои на вярата като: Павел, Естир и Рут. Сега всички светии са около Бони и те заедно хвалят Господа и се потапят в небесната слава на Бог Отец. Бони може да тича свободна по полетата на небето, без болка и тъга. Тя скача в градините на Ерусалим и се радва на новите си безброй приятели. Тя носи новите си прелестно бели рокли и пее нова песен. Аз не мога да бъда в траур за момиче, което се радва щастливо хванала ръката на своят Спасител.
Убеден съм, че всеки от нас има болка от загубата на Бони, но каква е тази загуба? Нас от Бони, не разделя нищо друго, освен времето. Един ден, много скоро, дори без да разберем, всеки един от нас, ще бъдем заедно с Бони, а тя с усмивка на лице, ще ни развежда от стая в стая, от планина в планина и ще ни запознава с новият свят, който Исус и е открил.
Аз продължавам да плача, но вече не от мъка, а от вълнение, че многото въпроси, които моята малка Бони ми задаваше, вече са отговорени. Вълнувам се, защото всичко, което ние бихме могли да дадем на Бони, докато беше заедно с нас, сега тя го получава с пълни шепи. Сега, Бони стъпва по небесните реки и извори и се къпе в светлината на Божието присъствие.
Аз загубих родители, но когато загубих Бони, едва тогава почувствах сърцето си, да не се примирява. Водих десетки "спорове" и борби с Исус, но всеки път, както и Яков, аз губех. Разбрах, че Бони е във властта и контрола на Бога. Разбрах, че никой не може да откъсне Бони от Исус, защото те са се събрали след толкова много време чакане, да се прегърнат неограничени от тяло и пространство.
Бони, сега има това, което ние желаем да имаме. Докато беше с нас, тя желаеше това, което ние имахме, но сега тя има това, което ние нямаме - свобода, съвършено здраве и пълноценен мир.
Скъпи приятели Тома и Мария, вие сте страхотни родители и аз съм убеден, че днес, Бони ви поглежда от небесните хълмове, по които тича боса и казва: "Мамо, Тате - обичам ви. Благодаря ви, че сте ме запознали с Моят Господ, че бяхте до мен всеки един ден".
В лицето на моята малка Бони, аз имам още един приятел в небето. И когато настъпи и моят час да се прибера, за да тичам по полета на небето, аз и Бони ще се разхождаме по улиците на големият град и ще се наслаждаваме на приказните къщи и цветя. Ще се смеем и веселим, защото нищо и никой няма да ни раздели. Тогава смъртта ще е била изгорена и дори пепелта и, ще бъда раздухана по всички възможни посоки, от възможно всички ветрове.
Оказа се, че не библейските семинари и курсове, на които съм се включвал са ме приближили до Исус, а хората като Бони, които до последното си дихание не са спирали да повтарят името Исус. Аз никога няма да бъда същият.
Последната молба от Бони към мен беше: "Искам да разбиеш религиозниците, искам да ги смачкаш."
Сега, аз и вие имаме цел, а тя е желанието на нашата малка и смела Бони - да разбием религията и да смачкаме всичко, което застава на пътя на Исус.
Моите най- искрени и вътрешни съболезнования - ваш в Исус, Сунай и цялата група от "Пророческа Мрежа"
